Условия за поставяне на камери – Разрешение, Правила и Закони

Условия за поставяне на камери – Разрешение, Правила и Закони

За да бъде поставянето на камери законно в България, трябва да имате легитимен интерес (защита на собствеността или сигурност), да поставите информационни табели на видни места и да не заснемате чужди имоти или публични пространства извън необходимото. Спазването на тези условия за поставяне на камери за видеонаблюдение е изключително важно, тъй като неправилният монтаж може да доведе до административни санкции от Комисията за защита на личните данни или съдебни искове от трети лица. В тази статия ще разгледаме подробно как да изградите своята система, без да нарушавате закони или наредби.

Съдържание

Защо видеонаблюдението е важно?

Видеонаблюдението играе ключова роля в изграждането на безопасна среда. То е необходимост за всеки, който иска да защити своите активи и близки.

Гарантиране на материална сигурност и конфиденциалност на данните

Основната функция на всяка система за видеонаблюдение е да осигури непрекъснат мониторинг. Това гарантира физическата сигурност на обектите и защитава целостта на имуществото. В контекста на съвременните изисквания, защитата на данните също е част от сигурността, тъй като записите трябва да се съхраняват по начин, който не позволява злоупотреби.

Предотвратяване на противоправни деяния и вандализъм

Наличието на камери за видеонаблюдение действа като силна психологическа бариера за потенциалните нарушители. Статистиките показват, че обекти с видими средства за наблюдение стават жертва на вандализъм и кражби значително по-рядко. Основният мотив на органите на реда да насърчават поставянето на камери е превенция на престъпления.

Рационализиране на дейностите и увереност в сигурността

Освен охрана, системите за видеонаблюдение се използват за контрол на работния процес в офиси и складове. За собствениците на къщи възможността да погледнат през телефона си какво се случва в двора осигурява безценно спокойствие, особено ако използват модерни решения за видеонаблюдение.

Осигуряване на неоспорими доказателства при произшествия

При възникване на спорни ситуации или престъпления, видеозаписите са най-надеждното доказателство. Те позволяват бързо разпознаване на лица и възстановяване на хронологията на събитията, което е от значение при работа с полиция и застрахователи. Често системата за видеонаблюдение е един от ключовите елементи, които дават информация за сложни казуси от този тип.

Кой има право да извършва видеонаблюдение?

Правото да се извършва видеонаблюдение не е неограничено. В България видеонаблюдението може да се осъществява от физически или юридически лица (държавни органи, търговци), но само при спазване на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и европейските регламенти. Когато камерите заснемат публични пространства или общи части, лицето, което инсталира системата, придобива статута на администратор на лични данни. Това означава, че то носи пълна отговорност за това как се събират, обработват и съхраняват данните.

Какви са основните условия за поставяне на камери?

Във връзка с масовото навлизане на този тип технологии се появява и необходимостта от съобразяване с GDPR (Общ регламент за защита на данните). Всяко физическо лице, което попада в обхвата на камерите, има своите права, които трябва да бъдат уважавани. Законодателството изисква мерки за защита на тези права, включително технически и организационни регулации.

За да бъде легално поставянето на камери, трябва да са налице определени законови основания. Най-често това е „легитимен интерес“ – например опазване на имуществото. Важно е обаче този интерес да не надделява над правото на неприкосновеността на личността и личния живот на околните. Например, не можете да насочвате камерите си към прозорците на съседите или към входовете на техните жилища.

Закон за защита на личните данни при видеонаблюдение и КЗЛД

Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) е българският закон, който допълва европейския регламент GDPR. Според тях образът на човек, заснет от камера, е лична информация. Затова всеки, който поставя видеонаблюдение – фирма, етажна собственост или собственик на магазин – става администратор на лични данни и носи отговорност за записите.

Законът изисква камерите да заснемат само това, което е нужно за конкретната цел, например охрана на входа или касата. Записите не бива да се използват за други цели, като следене на служители или съседи.

Запознаването със съответните изисквания е ключово за всеки, който планира инсталация на видеонаблюдение. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е органът, който следи за спазването на правилата. Според закона за защита на личните данни, обработването на лични данни чрез видеокамери трябва да бъде пропорционално на целта.

Видеонаблюдението представлява обработване на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, когато чрез техническите средства се заснемат физически лица, които могат да бъдат идентифицирани.

За да е изрядна една наредба за видеонаблюдение в рамките на организация, тя трябва да включва:

  1. Определяне на конкретна цел (например охрана)
  2. Определяне на срока за съхранение на записите.
  3. Ограничаване на достъпа до информацията само до определени лица.

Администраторът трябва да поддържа регистър на дейностите по обработване, ако това се изисква от регламент за защита на данните. Неспазването на изискванията на КЗЛД може да доведе до сериозни административни санкции.

Основни правила за видеонаблюдение на публични и работни места

Основни правила за видеонаблюдение на публични и работни местаКогато говорим за обществени сгради или офиси, правилата стават още по-строги. Тук условията за поставяне на камери изискват пълна прозрачност.Камерите не бива да заснемат вътрешността на чужди имоти, входните врати на жилищата или излишно голяма част от улицата. Всяко наблюдавано място трябва да бъде обозначено с видима табела.

Забранява се монтирането на технически средства за видеонаблюдение върху елементи на градската среда или фасади на сгради по начин, който навлиза в личното пространство на трети лица или обхваща вътрешността на частни имоти и входове без изрично съгласие. При осъществяване на видеонаблюдение в зони с обществен достъп, субектите трябва да бъдат информирани чрез ясни и видими указателни табели, съдържащи данни за администратора и целите на наблюдението.

Камери във входа – законно ли е?

Да, камерите във входа на блока са законни, но само ако са изпълнени три условия:
  • има решение на общото събрание на етажната собственост, прието с мнозинство над 50% от представените идеални части (чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС);
  • камерите заснемат само общите части: входната врата на блока, стълбището, асансьора и пощенските кутии, но не и входовете на апартаментите;
  • на видно място е поставена табела, че се извършва видеонаблюдение.
Ако няма решение на общото събрание, видеонаблюдението във входа е незаконно и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) може да разпореди камерите да бъдат премахнати. Всяко следващо събрание може да отмени решението. Затова е добре да потърсите по-широко съгласие сред съседите и в самото решение да посочите кой има достъп до записите.

Мога ли да сложа камера във входа сам?

Не, ако камерата обхваща общите части. Стълбищната площадка, коридорът и входната врата на блока са обща собственост. Затова дори камера, която монтирате на собствени разноски, изисква решение на общото събрание. Същото важи за видеошпионките и смарт звънците с камера, защото те също заснемат общи части.Ако искате да сложите камера във входа за собствена сигурност, поискайте въпросът да бъде включен в дневния ред на общото събрание. Ако монтирате камера без решение, съседите могат да подадат жалба до КЗЛД.

Къде е допустимо да се монтират камерите

Камерите трябва да се монтират само на места, които са ключови за сигурността – входове, асансьори, коридори. Монтирането на стойка за камера на фасадата трябва да бъде съобразено с това да не обхваща съседни имоти или прекалено големи части от улицата, които не са свързани с целта на наблюдението.

Информационни табели за видеонаблюдение

Всеки обект под наблюдение трябва да има поставени на видно място указателни табели. Тези информационни табели трябва да съдържат данни за администратора, целта на наблюдението и координати за контакт. Това е част от правото на субектите на данни да бъдат информирани.

Прозрачност и етика при използването на технически средства

Технологиите се използват все по-широко в ежедневието, но видеонаблюдението във всички сфери на живота изисква висок морал. При осъществяване на видеонаблюдение трябва да се прецени дали средствата за наблюдение не навлизат в личното пространство. Масовото навлизане на видеонаблюдението изисква ясна политика за защита, регламентираща съхранението на данни – особено когато става дума за охраняване на фирмено имущество.Администраторите на лични данни отговарят за това използването на технически средства да не нарушава правата на гражданите. Преди монтаж на камери за видеонаблюдение трябва:
  • да се запознаете внимателно със ЗЗЛД (закон за защита на личните данни);
  • да проучите изискванията на GDPR
  • да създадете политика за използването на личните данни, която е лесно достъпна.
Така хората ще са наясно с обработването на личните им данни спрямо действащия закон.В определени ситуации, освен за подобряване на сигурността, може да е необходимо изрично съгласие. Когато субектите дадат своето съгласие, вие обработвате техните лични данни в съответствие с целта. Запознаването подробно с условията за поставяне е ключово за избягване на глоби.

Изискване на записи от камери – кой има право и как става законно?

Изискването на записи от камери е строго регламентирано, защото видеозаписът съдържа лични данни. Администраторът на системата (фирма, етажна собственост или собственик на обект) не може да предаде запис на всеки, който го поиска. Дори да имате разрешение за поставяне на камери, например решение на общото събрание в блока, то ви дава право да наблюдавате, но не и да раздавате записите.

Кой има право да изисква записи от камери?

  • Хората, които са заснети (субектите на данни). Всеки има право да поиска запис, на който присъства самият той. Това право идва от чл. 15 на GDPR.
  • МВР и прокуратурата. Те могат да изискат записа при проверка или разследване на престъпление.
  • Съдът. Той може да изиска записа при заведено дело, включително по искане на някоя от страните.

Всички останали, включително съседи, роднини и работодатели без правно основание, нямат право на достъп. Ако администраторът предостави запис на неоторизирано лице, това е нарушение на ЗЗЛД и може да доведе до жалба до КЗЛД и до глоба.

Как да изискате запис от камера, на който сте заснети?

Официално разрешение се изисква основно от общините за наблюдение на публични пространства (площади, паркове). Ако сте частно лице, вашето „разрешение“ е решението на етажната собственост или законовото ви право да пазите имота си, стига да не нарушавате чужди права.

  • Подайте писмено искане до администратора на записа. Данните му трябва да са посочени на информационната табела.
  • Посочете датата, приблизителния час и мястото, както и как да ви идентифицират на записа.
  • Администраторът трябва да отговори до един месец. В сложни случаи срокът може да се удължи с още два месеца, като администраторът е длъжен да ви уведоми за това.
  • Ако на записа има и други хора, те трябва да бъдат скрити (замъглени), защото тяхното право на защита на данните също трябва да се спази.

Какво да направите, ако записът ви трябва за пострадало имущество?

Ако колата ви е надраскана или имате кражба, не искайте записа директно от съседа или от управителя. Подайте сигнал в полицията и посочете, че мястото се наблюдава от камера. Органите на МВР ще изискат записа по законния ред. Действайте бързо, защото записите се пазят ограничено време и след това се изтриват автоматично.

Какво гласи местната наредба за видеонаблюдение?

Много общини в България имат специфични изисквания за това как се разполагат технически средства за видеонаблюдение по фасадите на сгради, които са паметници на културата или в централни градски части. Винаги проверявайте сайта на вашата община за актуални изисквания. Ето как би изглеждал подобен текст:

Условия за поставяне на камери в частен имот

При домашно видеонаблюдение законите и правилата са по-гъвкави, но все пак съществуват граници.

Домашно видеонаблюдение – закон

Основният принцип е, че всяко физическо лице има право да охранява дома си. Но внимание – ако вашата IP камера заснема целия двор на съседа, вие сте в нарушение. Законовата рамка защитава личното пространство. Използването на соларни камери за видеонаблюдение е отлично решение за вили, където няма постоянно захранване, но отново – ъгълът на заснемане е ключов.

Местоположение и избор на техника

При монтажа използвайте качествена поставка за камера, за да настроите прецизно зоната на покритие. Модерната тройна камера предлага панорамен изглед, което позволява с едно устройство да покриете целия си периметър, без да „надничате“ в чужди имоти.

Има ли законови технически изисквания за поставяне на видеонаблюдение?

Има ли законови технически изисквания за поставяне на видеонаблюдение?

В общия случай законът не предписва конкретна марка или модел, но поставя изисквания към ефективността на системата. За да може записът да служи за доказателство, той трябва да има достатъчно висока резолюция и добро качество на изображението. При слаба осветеност е задължително камерите да разполагат с инфрачервено осветление или функция за нощно виждане. Ако системата се ползва за идентификация на нарушители, качеството на изображението трябва да позволява разпознаване на лица и регистрационни номера.

Съхранение на записи от видеокамери – колко време, как и къде

Съхранението на записите от видеокамери е един от най-чувствителните моменти в защитата на данните. Записите трябва да се пазят само толкова дълго, колкото е нужно, на защитено място и с ограничен достъп.

Колко време се съхраняват записите от видеокамерите?

Обичайният срок, препоръчван от КЗЛД, е до 30 дни. След това записите трябва да се изтриват автоматично, като най-лесно е системата да ги презаписва сама. Изключение има при охранителните фирми: по Закона за частната охранителна дейност те пазят записите два месеца. Ако има конкретен инцидент, само съответният фрагмент може да се запази по-дълго, докато приключи проверката.

Как се съхраняват записите от видеокамерите?

Данните трябва да са защитени от нерегламентиран достъп. Използването на NVR Видеорекордери позволява криптиране и пароли за достъп, а достъп до записите трябва да имат само определени лица.

Къде се пазят записите от видеокамерите?

Записите могат да бъдат на SD карта в самата камера, на локален сървър или в облачно пространство, но при всички случаи администраторът трябва да гарантира тяхната цялост.

Необходими мерки, ако срещу вас е подадена жалба срещу видеонаблюдение

Ако получите известие за жалба срещу видеонаблюдение, не изпадайте в паника. Първата стъпка е да проверите дали спазвате всички условия за поставяне на камери. Уверете се, че имате табели и че камерите не снимат чужд имот. Можете да се консултирате с юридически експерт или специалист по сигурност, който да направи одит на системата. Често преместването на камерата с няколко градуса решава конфликта.

Жалба срещу видеонаблюдение – как се подава?

Гражданите, които смятат, че правата им са нарушени, могат да подадат жалба срещу видеонаблюдение директно към КЗЛД. В жалбата се описва нарушението и се посочва администраторът. Комисията извършва проверка и може да издаде предписание за премахване на камерите или да наложи глоба. Важно е да знаете, че спазването на тези правила от самото начало ви спестява тези главоболия.

Познаването на условията за поставяне на камери и стриктното следване на утвърдените правила за видеонаблюдение са гаранция за вашата сигурност без правни последствия. Когато системата е изградена законно, тя се превръща в мощен съюзник.

Ако тепърва планирате своята охрана, е важно да изберете камери, които отговарят на вашите нужди – от модерна 4G камера за отдалечени обекти до стандартни аналогови камери за малкия бизнес. Преди покупка се запознайте с различните видове камери за видеонаблюдение и научете как работят камерите за видеонаблюдение, за да направите информиран избор. Правилният монтаж на безжични камери за видеонаблюдение ще ви осигури максимална ефективност и спокойствие.

Глоба за видеонаблюдение – какво рискувате при нарушение?

Глоба за видеонаблюдение може да получи всеки, който поставя камери без правно основание или заснема повече от позволеното. Проверките правят Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и съдът. Те могат да наложат три вида последици:
  • Разпореждане за демонтаж. Когато става дума за битов случай, например съсед с камера във входа, КЗЛД често не налага глоба веднага. Вместо това разпорежда камерата да бъде махната или пренасочена.
  • Административна глоба. По GDPR максималният размер е до 20 милиона евро или 4% от годишния оборот на фирма. За физически лица и малки обекти глобите са значително по-ниски, но при повторно нарушение или неизпълнено разпореждане рискът расте.
  • Обезщетение по съдебен ред. Заснетият човек може да заведе дело за неимуществени вреди. В известен случай от Пирдоп мъж беше осъден да плати 1000 лв. на съсед само заради макет на камера, насочен към дома му.
Най-честите причини за глоба за видеонаблюдение са камера във входа без решение на общото събрание, камера, насочена към чужд имот или врата, и липса на информационна табела. Ако спазвате правилата, рискът от санкция е минимален.

Често задавани въпроси

Видеонаблюдението представлява ли обработване на лични данни?

Да, когато чрез него се заснемат хора, които могат да бъдат идентифицирани, това се счита за обработване на лични данни съгласно GDPR и ЗЗЛД.

Да, всеки гражданин има право на информация, което се реализира чрез поставяне на информационни табели на видни места в зоната на наблюдение.

Работодателите могат да извършват наблюдение за целите на сигурността или контрол на работния процес, но при спазване на принципа за прозрачност и след предварително информиране на служителите. Наблюдение в стаи за почивка или санитарни възли е абсолютно забранено.

Санкциите за незаконнно видеонаблюдение се налагат от КЗЛД и могат да варират от предупреждения и предписания до тежки парични глоби, в зависимост от мащаба на нарушението и броя на засегнатите лица.